ЗА „ДУНАВСКО ХОРО”  И ЗА ТАНЦИТЕ, КОИТО СЕ ПРЕДЛАГАТ В ЛЮБИТЕЛСКИТЕ  КЛУБОВЕ  В СТРАНАТА

 

  Българските народни танци по своя различен начин на изпълнение са разделени и принадлежат към  шестте големи етнографски области: северняшка, тракийска, шопска, добруджанска, пиринска и родопска. Между тези области  резки граници не могат да се поставят, защото в течение на годините те взаимно са  си оказвали  влияние. Както и разделянето на всяка една от тях на по-малки области и райони със свои специфични отлики по отношение на танцуване, пеене, обличане, начини на празнуване, вярвания и всичко друго, свързано с материалната и духовна  култура на местните жители.
  За голямото танцово многообразие  могат да се правят изводи по образците, достигнали до наши дни, благодарение на това, че  са описани  или  заснети на филми, а  също и  по  представянето  им  на  съборите  на  народното творчество.
  Съществуват  на много места танци с еднакви имена, които се играят дори в две съседни села, но по различен начин.
НЕКА ДА ПОГЛЕДНЕМ МАЛКО КЪМ ДНЕШНИЯ ДЕН!
С основание, много членове на любителски танцови клубове в страната си задават въпроса защо дадено хоро се танцува по един начин в неговия клуб, по други начини  се показват на многобройните вече DVD версии, а срещайки свои „колеги” от страната да го представят по трети начин.
  Всичко написано по-горе е така, но до къде могат да се разпростират днешните хороигралци (някои без никакво основание наричат себе си „хореографи”). След като много от тях вече нямат работа, като ръководители на танцови състави и ансамбли, а други учили-недоучили, решили да се посветят на заниманията в тези клубове. Пазарна икономика! Но докато във фолклорните танцови състави те нямаха моралното задължение да се придържат към оригиналния първоизточник на хорото, защото танцът бе „сценично обработен”, то влизайки в новата си роля на популяризатори  на българския народен танц са длъжни да обявяват вариантите на тези, които са дошли при тях не само да се движат и забавляват, а и да научат нещо. Най-малкото, което са длъжни да направят е да кажат на танцуващите, че хорото, което им се показва е играно точно по този начин в дадено село/район или е научено от някой DVD – самоучител или да имат куража да си признаят, че те са го видоизменили. Само че, с това видоизменяне, не рискуваме ли един ден нашите деца и внуци в стремежа си да бъдат по-интересни да пренапишат нова история за българските обичаи и традиции. В тази област към новото винаги трябва да се подхожда с консерватизъм.

  ЖИТЕЛИ  НА СОФИЯ  и  много други райони на България, това което танцувате на Нова година, непосредствено след химна се казва „СЕВЕРНЯШКО хоро” или „Търновско хоро”. То е добило популярност сред вас като „Дунавско хоро” заедно с едноименната музика на Дико Илиев, но самото Дунавско хоро е малко по-различно и се танцува по този начин само в районите на  Русе-Свищов.

  Ще ви предложа едно елементарно описание на двете хора:

СЕВЕРНЯШКО ХОРО

СВИЩОВСКО (ДУНАВСКО) ХОРО

 

  Друг спорен момент е показването на Самоковско и Ганкино хоро. На всички е известно къде се намира Самоков, но не всички знаят, че това хоро е в размер 9/8 (или 9/16) – има четири дяла като четвъртият е дълъг. То е популярно за цялата страна и макар да битува с различни имена („Дългата” в Русенско, ”Крушовене” в Плевенско и т.н.) се танцува по един и същ начин навсякъде. Много хороигралци и музиканти наричат това хоро „Бяла роза”... Някой просто трябва да им каже, че такова животно няма.
  Не по-малко безобразия са направени и относно „Ганкино хоро”. Ще си позволя да ориентирам любознателните, че това хоро от Северна България е в размер 11/8 (11/16) – има пет дяла като третият е дълъг. В същия размер са шопските „копаници” и „кривите хора`” от Западна Тракия. Но за разлика от „Самоковското хоро”, всички тези хора` се играят по различни начини. Или поне би трябвало. Народът е танцувал „Ганкино хоро” изключително във варианта от 3 такта, като е имало танцьори, които отделяйки се от хорото да го изпълняват в по-разнообразни и усложнени варианти.
  Кое показваме ние на любителите в клубовете?
Парадоксално е Софийски клуб, който се самонарича, че е най-големият в България да показва и да тиражира чрез DVD версия на „Ганкино хоро”, изпълнено като ...Самоковско и то от професионални танцьори, завършили хореографски училища, че и повече.
  Подобни авторски постановки на хората се отнасят и към много други клубове, които за радост нямат възможностите да заблуждават други, освен собствените си членове.   
 
  Ще ви предложа едно елементарно описание на двете хора:

ГАНКИНО ХОРО

САМОКОВСКО ХОРО

Цецко Колев

назад