Най-голям интерес за
световната музикална теория представляват сложните
неравноделни размери. Точно заради тяхната уникалност някои
чуждестранни композитори и музиканти са ги нарекли “български”.
Сложните
неравноделни размери могат да имат от 5 до 15 метрични
времена, които да са групирани в два, три, четири . . . до
седем дяла. Ще разгледаме тези от сложните неравноделни
размери, които най-често се срещат в танцовия ни фолклор.
1. Двуделни
неравноделни размери.
Размер 5/8 (5/16) -
има
пет времена, които са групирани в два дяла и тривременната
група е на второ място. При броенето на този и на всички
останали сложни неравноделни размери, там където е
тривременната група (дългият, удълженият дял) се удължава и
изговарянето, а при тактуване – се прави леко задържане. В
размер 5/8 се изписва “Пайдушко хоро”. Брои се : “раз,
два - а” (вторият дял е дълъг).
2. Триделните
неравноделни размери имат седем или осем времена. От седем-временните най-често срещан е този, който има
тривременна група на последно място 7/8 (7/16) -
.
В този размер от по-известните хора са “Ръченица”, ”Копче”,
”Добруджански ръченик”, “Ангелчовата” и др. Брои се : “раз,
два, три - и” (третият дял е удължен).
Има
хорá ,които се играят на мелодия,
съдържаща също седем времена и групирани в три дяла, но от
по-различен вид. При него тривременната група е на първо
място 7/8 (7/16) -
.
Такива са “Четворно хоро” , „Ширто”, “Деньовата”, „Гинка”
и др. Брои се : “ра - аз, два, три” (първият дял е удължен).
Осемвременните размери също са два вида. При едните
тривременните групи са на първо и трето място 8/8 -
-
“Денинка”, ”Доспатско хоро” и др. Този размер се брои : “ра
– аз, два, три – и” (първи и трети дълги дялове). Той е
много е близък до седемвременния от втория вид и затова
трудно се отличава от него.
Вторият вид осемвременен размер не е много популярен.
Тривременните групи при него са на второ и трето
място 8/8 -
-
хорото “Дилмано, дилберо”. Брои се : “раз, два-а, три-и”
(втори и трети дълги дялове).
И т.н.
Цецко
Колев
назад
